[BG] Александрина Валенти и стихосбирката ‘Амаркорд’ – нейният полет към безкрайното

cover_amarcord
Корица на стихосбирката ‘Амаркорд’, Издателство “Библиотека България”

Александрина Валенти е родена на 24.04.1992 г. в град Варна. Завършва 4 ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“ с профил испански език, след което бакалавърска програма по Журналистика в София.

Учи магистратура “Визуален и иновативен дизайн” в “Rome University of Fine Arts”, Рим, Италия. Занимава се с рисуване, фотография, поезия, проза. Работи като графичен дизайнер и журналист. Нейни стихове са публикувани в редица онлайн списания за поезия, като “Кръстопът”, “Нова асоциална поезия”, както и други сайтове за култура и изкуство.

 

Да разговаряш с Александрина е толкова леко и приятно, сякаш нещо те кара да левитираш над земята. Около нея струи толкова нежност и непринуденост, че човек няма как да не изпита възхита към нейната личност. Скоро предстои представянето на първата ѝ стихосбирка ‘Амаркорд’. Вижте какво разказа за нея, както и за самата себе си. Приятно четене!

 

 

Разкажете за себе си с няколко думи.

Бездна от недоумение.

 

Как бихте искали да Ви знаят хората?

Знаеш ли, хората все повече нямат представа за толкова много хора, които би било етично да знаят, че вероятно е излишно да се задължават с мен. Аз съм просто любопитен човек, който има вътрешната потребност да достигне максимума на това, което му е дадено свише и евентуално да остави нещо, което би било значимо за други човешки същества.

 

av4
снимка: личен архив

 

Как се влюбихте в Италия?

Италия е забележителна. Рим е друга страна. Той е поемата, която вълнува при всеки прочит, сякаш е първи. Лъчите на слънцето се шмугват в тънките улички така, както никъде по света, отразявайки съвършената форма на живота, тоест ако има такава, сигурна съм, че тя е тук. Да, Рим разказва съвкупната фантазия за красота, носталгия и хармония, един сън, от който трудно можеш да се събудиш.

 

Хоби е да караш колело. Вярно, и в изкуството не бива да спираш да въртиш педалите.

 

Писането като само хоби или като начин за себеизразяване и постигане на вътрешен мир?

Хоби е да караш колело. Вярно, и в изкуството не бива да спираш да въртиш педалите, но не е толкова просто.

 

av3
снимка: личен архив

 

Нека си поговорим за вдъхновенията. Кое е на-голямото Ви вдъхновение?

В поезията е този, който ражда болката. Притегателната сила към това, което може да проникне в сърцето. В прозата е люлеенето на махалото, а в рисуването – безмълвието, пълното спокойствие и тишина. Все повече предпочитам последното.

 

А нещото, което най-много ви демотивира да пишете? Защо?

Изпадането в безмилостните лапи на бита.

 

Можете ли да пишете без муза?

Разполагам с богато въображение.

 

av
снимка: личен архив

 

Скоро идва най-важния момент в живота на един поет, а именно първото издаване на негови произведения. Как се чувствате?

Като човек, който всеки момент ще излезе чисто гол на сцената, без да има нито една реплика, в очакване.

 

Мисля, че всички ние живеем паралелно на поне две места, а миналото неизменно е сред тях.

 

Разкажете малко повече за стихосбирката. Защо се казва така? Как се решихте да я издадете?

Стихосбирката се казва „Амаркорд”. Думата произхожда от диалекта романьоло и означава „Спомням си”. Мисля, че всички ние живеем паралелно на поне две места, а миналото неизменно е сред тях. Важно е да се вторачим веднъж в него, да не го пренебрегваме, да чуем как отеква гласът на детството, за да ни срещне с тези нас, които обитаваме днес. Първите трепети на сърцето, което след малко ще бъде разсечено, неясното усещане, откривателския нюх, химерите, смъртта. Нещо безвъзвратно си е отишло, не да мине напряко, а да проговори. После, разбира се, по-добре да го пуснеш и само понякога да хвърляш крайчеца на окото към спомена, иначе рискуваш да се разраснеш в пропаст.

 

Книгата е разделена на три цикъла – Вълните/Часовете/Вратите, вътре присъстват и мои илюстрации. Всъщност, това е изцяло авторски проект, дизайн, предпечат, художествено оформление, изключвайки редакторската фина намеса от Ивайло Добрев, както и осъществяването, благодарение на издателство „Библиотека България”. Реших да я издам, защото изпитвам вътрешен дълг към нещата, които създавам и усетя, че има смисъл в тях, те заслужават да бъдат материализирани и докоснати от други, които биха вибрирали на честотата им.

 

Коя е най-голямата Ви подкрепа?

Една шепа хора, които ме обичат с цялото си сърце и доста доброжелатели.

 

Любима книга? Защо?

Имам любими книги в различни периоди от живота си. Вярвам, че книгите усещат как се чувствам и сами ме намират, намигат ми и аз ги опитомявам, в крайна сметка става дума за спасение – тяхното към читателя.

 

av2
снимка: личен архив

 

За какво мечтаете?

Мечтите ги мечтаеш в несъзнателния си живот и оттам нататък си поставяш цели. Аз имах късмета да сбъдна мечтите си, би било глупаво да споделя целите си.

 

Какво Ви прави щастлива?

Всеки ден се търсим с щастието, откриваме се и отново, като на игра – едно неспирно приключение във време, богато на нелогизми.

 

Какво бихте казали на всички Ваши настоящи и бъдещи читатели?

Да се будят до страховете си и да ги прегръщат. Да не бъдат безотговорни към себе си. Да не губят времето си с хора, които търсят обяснение на думите или действията им. Да тренират паметта и тялото си. Да не отлагат. Но те вече знаят всичко това.

 

Можете да последвате Александрина Валенти в Инстаграм – @alexandrinavalenti и Facebook – https://www.facebook.com/AlexandrinaValentiArt/.

 

Advertisement

2 comments

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s